Материалът е подготвен от Оливера Арнаудова
„Ако мъж иска да Ви изпрати цветя, кажете му, че името на вашия флорист е Cartier ”
Mitzah Bricard
„Митца принадлежи към рядък вид хора в днешно време, за които елегантността се явява смисъл на живота”
Christian Dior
Невъзможно било да я срещнеш на Avenue Montaigne преди обяд. Мъжете едвам устоявали на желанието си да я последват, а жените хвърляли ревностни погледи към нея. Французите казват за такива жени «je ne sais quoi», което означава, че няма думи за такова излъчване. Тази жена е била нещо специално. Получавала всичко, което поиска, и ѝ се прощавали всички пороци и недостатъци. Тя – Mitzah Bricard /Митца Брикар (истинското ѝ име е Louise Germaine Neustadtl), музата в живота и работата на Cristian Dior.
В Париж Митца можела да бъде открита на три места: в имението ѝ, в хотел Риц и в ателието на Dior. В светските среди се разпространявали всевъзможни детайли и догадки за миналото ѝ. Биографията ѝ била обгърната в мистика и таен ореол. Някои шушукали, че била предопределена да стане съпруга на руски принц, други били сигурни, че е прекарала детството си в замък в Унгария или Румъния. Според една от версиите, тя била с англо-австрийски знатен произход.
Когато около някого се въртят всевъзможни предполагаеми слухове и небивалици, е обяснимо защо интересът към реалната Мадам Брикар в светското общество растял със завидни темпове. Сред модния елит на Париж се ширели различни версии. В салоните за красота дамите шушукали, че Митца е работила съвместно с Кристобал Баленсиага, както и с компанията Molyneux. Никой не разбирал коя е тя и откъде е дошла. Практически се появила от нищото. Нейните навици, начин на обличане и говорене, гласът ѝ, когато си поръчвала чаша шампанско и кокетният ѝ шепот във фоайето на хотел Риц – всичко, което заобикаляло Митца и всичко, което била тя по душа, я правело да изглежда почти неземна. Трудно било човек да си представи, че можела да страда от недоспиване и умора като всички останали, да бъде без прическа или настроение. Не, подобни неща с нея не можели да се случат. Нейното всекидневие вдъхновявало останалите, а своите сакрални прекрасни ритуали за красота и шарм посветила само на един човек – Кристиан Диор.
Спонтанно тя можела да отреже парче шифон и да украси ненадейно шапката си. С минимално усилие и голямо въображение успявала да преобрази стилно нещата около себе си. Именно страстта на Митца към аксесоарите, украшенията, красотата и елегантността свързвала дизайнера с музата му.
Неизменният тюрбан, леопардов шал на ръката или небрежно преметнат около шията – тя можела да превърне всяко обикновено и незабележимо нещо в специален ефект, който другите ще поискат да видят в гардероба си.
Александър Либерман (френско-американски художник с руски произход, скулптор и редактор), припомняйки си връзката между Митца и Диор, казвал: „Тя бе неговата танцьорка, неговата куртизанка. Шепнещият ѝ подкупващ глас, перлите, гледната ѝ точка за всичко и същевременно безразличието ѝ към живота около нея. Тя беше въплъщение на женственост и съблазън”.
При първата среща на дизайнера с Митца Брикар, когато постъпила на работа в Модната къща в отдела за шапки и аксесоари, тя му напомнила за всички жени от миналото, когато бил малко момче и наблюдавал трептящите отблясъци по вечерните им рокли. Жените, чиито разговори подслушвал, опитващ се да разбере безкрайните им тайни. Митца станала звездата, огряла живота на Диор и въплъщение на женствеността в стила му.
„Ако мъж иска да Ви изпрати цветя, кажете му, че името на вашия флорист е Cartier ” – обичала да казва тя. В природата ѝ била скрита същността на пантера – благородно животно, което обича свободата и следва собствените си инстинкти.
Митца имала колосално влияние върху Диор. Възхищавали го маниерите ѝ за обличане. Била екстравагантна – ризи и рокли обличала само на голо тяло, презирала бельото, безумно обичала лилав цвят и авангардни украшения.
Dior я обожавал. И дори когато вече го нямало, Митца Брикар още дълго продължавала да работи над колекциите в къщата. Благодарение на нея се появили леопардовите щампи, които станали нейна визитна картичка. Направила ги символ на аристократичното начало в образа на Dior. Този екзотичен нюанс присъства в много колекции на Dior и до сега. Дизайнерът навремето наричал шарките не „леопардови”, а „джунгла”.
Тази невероятна жена стои и зад историята с появата на презентационния парфюм на Модната къща – “Miss Dior”. През 1957 г. в кабинета на дизайнера обсъждали как най-добре би звучало наименованието на новия аромат, когато в стаята внезапно влязла сестрата на Диор, а Митца възкликнала: „О, ето я, това е мис Диор!”.
Между Митца и Диор съществувала особена микровселенска връзка, която до днес вдъхновява последователите на дизайнера в създаването на нови колекции и продукти. През 2012 г. парфюмеристът на Модната къща – Франсоа Демаши (François Demachy) създава за „La Collection Privee Christian Dior” аромат-посвещение «Mitzah» като знак на почит към тази знаменита, тайнствена, екстравагантна, очарователна муза, приятелка и съратница на дизайнера, модна икона, олицетворение на идеалния женствен образ и стил. Парфюмът е пикантен, ориенталски, предизвикателен и оставащ завинаги в паметта.
През 2011г. Dior пуска и make up линия, посветена на мис Брикар с главен мотив –леопардови шарки.
Джон Галиано по времето, когато е главен дизайнер на модната къща, провежда невербален диалог с Митца в колекцията си Cristian Dior Resort Collection 2010 – въображаема интерпретация, чрез която преосмисля един нов дамски имидж, подходящ за XXI век.
Blog studio 