Материалът е подготвен от: Оливера Арнаудова
Тези удивителни вази със зашеметяващ декор са създадени от Марк Луи Емануел Солон/Marc Louis Emmanuel Solon (1835-1913), известен френски художник- керамик, популярен още с прозвището си Майлс. Започва кариерата си във френския град Севър/Sèvres, където се намират едни от основните европейски фабрики за порцелан. През 1870г. се премества в градчето Стоук он Трент/Stoke on Trent, където е домът на керамичната индустрия в Англия за да работи в Минтън/Mintons Ltd. Там става водещ експерт по керамичната техника pâte sur pâte/слой върху слой/ и е един от първите художници на керамични изделия в Европа, който използва тази техника. Работата на художника е много ценена в края на викторианския период. Произведенията му са вази с невероятна красота.
Марк Луи Емануел Солон е роден в Монтобан/Montauban, град в югозападна Франция през 1835г. Завършил е Училището за изящни изкуства в Париж. Артистичният директор на фабриката за керамика в Севър забелязва таланта и работата на младия график и го кани да работи при него. Солон работи в Севър като художник-керамик и дизайнер от 1862 до 1870г. Там изучава и започва да подобрява техниката на pâte-sur-pâte. Неговите изобразителни стилове са взети от образите на класическа Гърция, Ренесанса, картини от 17-ти и 18-ти век и викториански картички, докато произведенията на обучените от него художници често включват портрети, женски фигури, херувими, малки животни и птици. Някои от тези ранни произведения се помещават в музея на Виктория и Албърт и в колекцията на бившия музей на Минтън.
Марк Луи Емануел Солон
Интересна е историята за възникване на техниката pâte-sur-pâtе. Около 1850 година в порцелановата фабрика на Севр, в опит да се възпроизведе декоративна техника от китайска ваза, възникнала грешка в опитите за имитация и експеримента довежда до краен резултат различен от този на китайския образец, но много интересен сам по себе си. В последствие откритата техника бива усъвършенствана и така е утвърдена новата декорация.
Солон се премества от Франция в Англия през 1870г., за да избегне френско-пруската война.
Там установява контакт с Колин Минтън Кембъл в Стоук он Трент, окръг Стафордшир. Минтън е водеща компания в керамиката на Стафордшир през викторианската епоха с независим бизнес от 1793 до 1968 г.
Минтън е имал практика за наемане на чуждестранни художници. Първият французин пристигнал през 1848г. бил художествения ръководител Леон Арну. Той бил последван и от други френски производители, така че Солон се присъединил към малката континентална общност, установил се в града и се оженил за дъщерята на Арну. Създава голямо семейство и живее там до края на дните си.
Същността на техниката pâte-sur-pâte е, че изрисуването на мотива е направено с течна порцеланова маса (смес от бяла глина, глицерин и вода) върху нанесения контрастен по цвят фон на изделието. Художникът рисува изображението върху вазата, нанася с четка пастата, която засъхва образувайки релеф.
Рисунката се изгражда слой по слой и се нанася преди термичната обработка на вазата. При тази техника степента на нанасянето на прозрачните изграждащи слоеве е от голямо значение за създаването на търсения релефен декор. Работи се много прецизно и старателно и може да отнеме седмици за постепенното изграждане на слоевете, които трябва да се втвърдят добре, преди да е нанесен следващия. След завършване на рисунъка, произведението се глазира и изпича в порцелановите пещи.
След като Солон се пенсионира, синът му Леон Солон е художествен директор в Минтън, но той се свързва повече с Art Nouveau дизайна, вместо с pâte-sur-pâte .
Със смъртта на Солон през 1913г. и с настъпването на Първата световна война, ерата на pâte-sur-pâte завършила. Въпреки това все още имало някакво търсене и Минтън продължили да произвеждат продукцията до избухването на Втората световна война, когато производството на декорирана керамика било силно ограничено. След Втората световна война бизнесът се възражда и фирмата счита за необходимо да възобнови производството на pâte-sur-pâte, за което все още има търсене, обаче недостигът на подходящи обучени художници представлявал проблем. Едва през 1992г. Минтън използва техниката още веднъж за последен път, за да отбележи стогодишнината на фирмата с юбилеен малък брой вази.
Марк Луи Емануел Солон имал богата колекция от книги свързани с керамиката.След смъртта му неговата библиотека е придобита от местното техническо училище със средства, предоставени от Фондация Карнеги на Обединеното кралство.
Blog studio 